По повод 141 години от освобождението на Каварна младият поет Светлин Трендафилов посвещава две стихотворения на родния си град.
Вдъхновението си той черпи от историческите забележителности в крайморския град, които крият в себе си духът на отминалото време.
Стиховете вплитат в себе си преданията за величествения нос Калиакра и легендата за невъзможната любов на двама млади влюбени, витаеща около Хамама.
Легендата за Хамама
Някога, толкова отдавна,
родила се легенда за Хамама –
за турска хватка тъй злонравна
и безкрайната любов на двама.
В малкия крайморски град
сред заплашителни войски с тюрбани,
девойка срещнал момък млад
до турските горещи бани.
Завидял на щастието им пашата
и похитил момичето във плен.
Зачернена била душата,
а пълен кръшният харем.
Тя избягала сред нощно було
при възлюбения момък свой,
но щом се е това разчуло,
последвал мрачният развой:
Щом дочул за таз измама,
изпълнен с режеща омраза,
пашата влюбените хванал
и жестоко ги наказал.
Заключил младите в Хамама –
лобният им бял олтар.
Изгорели с любовта си двама,
в нестихващ, споделен пожар…
А легендата за турски терми
и обичта злочеста и коварна
живее като спомен в звездни перли,
светещи над нощната Каварна…
Портата на четирсетте девици
Щурмуван бряг в нападение
от чуждоземските тълпи войници.
Пленени били в похищение
четирсет млади девици.
Заключени в кула висока
всяка до една да страда,
споделящи съдба жестока –
да се превърнат във награда.
Оплаквали съдбата си пленени
за загрозената моминска чест,
за годините неизживени
и очакваната лоша вест.
Най- личната на име Калиакра
погледнала стихийното море
под мътната пламтяща факла:
,,Морето ще ни прибере!”
,,По- малко така ще боли!”
Задружно косите си сплели
и през прозорчето всички сестри
надолу в едно полетели.
Нямало кой да ги спаси
от този яростен, тягостен ад.
А аленеещите от залез води
билипорта за по- добър свят.
Вълните прегърнали мътни
в дълбините си – там – под водата,
за идеалите вечно безсмъртни:
вярата
и
свободата!