Отбелязваме 141 години от Шипченската епопея

Прекланяме се пред подвига на геройски загиналите за свободата на България

Отбелязваме 141 години от героичните боеве на старопланинския връх Шипка, останали в историята като Шипченската епопея.

Всяка година стотици българи изкачват историческия връх, за да отдадат почит на героите, загинали за свободата на България.

Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г. Боевете между защитниците на прохода и турската армия се водят от 09/21 до 13/26 август 1877 г.

Задачата на малобройния руско-български отряд (от около 7500 души) под командването на ген. Н.Г. Столетов е да спре превъзхождащата я по численост армия на Сюлейман паша (27 000 души и резерв от 10 000), да не й позволи да премине Балкана и да се съедини с турските части в Североизточна България в помощ на обсадената в Плевен армия на Осман паша.

В продължение на шест дни българи и руси, с огън и щик, отблъскват непрекъснатите атаки на турските табори. Най-тежък и решаващ за отбраната е третият ден – 11/23 август, когато турците все повече затягат обръча около защитниците, а боеприпасите са на привършване. Следобед Сюлейман паша хвърля в боя всичките си резерви срещу центъра на отбраната.

В този най-критичен момент, когато изглеждало, че Шипка ще падне, от Габрово пристига първото подкрепление, изпратено от ген. Радецки. Привечер пристигат всички роти на 16 стрелкови батальон и след ожесточен бой турците отстъпват. Така Шипка е спасена.

Боевете продължават и през следващите три дни, но проходът вече е в ръцете на руската армия.

Отбраната на Шипка продължава и през есента и зимата на 1877 г. Този период влиза в историята като „Зимно шипченско стоене“. Въпреки студа и мъглата, снежните бури и виелиците, защитниците на Шипка геройски бранят прохода. За тези изпълнени с мъжество и саможертва дни телеграфът съобщава с кратката фраза: „На Шипка всичко е спокойно“.

Руските войници и българските опълченци превръщат прохода в непристъпна крепост, „в затворена врата за настъплението на турците към Северна България и отворена врата за победния поход на руската армия към Цариград“, както казва ген. Радецки.

След падането на Плевен (29 ноември/10 декември 1977 г.) руските войски преминават Балкана при изключително тежки зимни условия и пленяват турската армия на Вейсел паша в шейновския укрепен лагер на 28 декември 1877 г./ 9 януари 1878 г. Победата при Шипка-Шейново е достоен завършек на Шипченската епопея.

Жертвите, които руските полкове и българските дружини дават на Шипка и в полето на Шейново, са около 11 000 – убити, ранени и безследно изчезнали, а повече от 9 000 души са замръзналите и заболелите по време на Зимното шипченско стоене.

Основният камък на Паметника на Свободата е положен на 26 август 1922 г. Паметникът е завършен през 1930 г. На 26 август 1934 г. монументът на връх „Свети Никола“ е тържествено открит от цар Борис III. Той е висок 31,5 метра и към него водят 890 стъпала. Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – символ на българската държавност. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци.

Източник: Нова