Нос Чиракман – символът на град Каварна

SONY DSC

Внушителният нос Чиракман, който е считан за символ на град Каварна пази в себе си споменът за античното минало. Няма човек, който да е минал през крайморския град и да не е затаил дъх от величието му, а който се качи на него запазва прекрасната гледка завинаги в сърцето си.

Нос Чиракман се намира на 3 км. южно от Каварна и е един красив завършек на долината, през която се спуска пътят от града до морето.

От 1973 година се провеждат редовни археологически проучвания на носа, които са били прекъснати през 2007 година и са подновени преди 2 години.  „Тази година планово смятаме да продължим с разкопките в по-големи мащаби и да откриваме все по-интересни неща”, сподели Пенко Георгиев, директор на Исторически музей Каварна.

Точно тук, върху равното и почти недостъпно Чиракманско плато в продължение на хилядолетия е кипял интензивен живот. Около 4 век преди Новата ера мегарски заселници, идващи от Месембрия  основават античната колония „Бизоне“.  Тя е засвидетелствана като гръцка от много антични автори.

По онова време местните тракийски династи са успявали със силата на своята войска и влияние да си искат откуп, ако ли не населението било унищожавано.

В открити от археолозите източници гръцката колония „Истрос”, която се е намирала  на устието на р. Дунав се е откупила срещу 6 хил. златни монети, докато „Бизоне” са отказали да платят откупа и са били нападнати от тракийския династ Золтес. Населението е било изклано.

Доказателство, че по това време е имало нападение, нашествие и насилствено унищожение на населението са намерените в кладенец, при разкопки, 10 скелета с порезни рани по костите. Основната практика във войните е била, когато нападнеш една крепост първо да замърсиш водоизточниците й, защото с това прекъсва за много дълго време снабдяването с вода. Нашествениците са изхвърлили в кладенци труповете на посечените жители на „Бизоне”, водата се е замърсила и животът на крепостта е бил прекъснат, а тя превзета.

Малко по-късно колонията е възстановена, но около 1 век става голямо земетресение, 30-40 метра от носа се свличат в морето и затова Чиракман е така изявен и отсечен, а не слиза полегато.  Апокалиптичното събитие изплашва населението и хората слизат да живеят в долината. Там изграждат отново своето селище и тъй като остават малко в страни от последвалите нашествия не изграждат никакви фортификационни съоръжения, просто си живеят мирно с тракийското население, но пък за усилената търговия говорят подводните проучвания, които показват изключително силни връзки с гръцките колонии Тасос, Мегара и Родос. За тях се съди  по откритите амфорни дръжки с печати, които са били „Етикета на производителя” на стоката. Тези амфори, когато са били счупвани при транспортирането са били изхвърляни като брак в морето.

Към 4 век започват нови варварски нашествия и страхът от земетресението става по-малък от страха от варварите. „Бизоне” отново се качват на носа и преизграждат фортификационните съоръжения.  Тъй като Чиракман е естествено укрепено място  с много малко усилия може да бъде защитаван –  от морето е бил непристъпен за тогавашните методи за водене на война.

Около 6 век, по времето на Византия е изградена и една изключително интересна сграда – църква, която е с дължина около 29 метра. Тя е реставрирана и може да бъде видяна на носа. Традиционно на 1 юли местният свещеник организира честване на небесните покровители Козма и Дамян, тъй като по време на разкопките е намерен надпис, в който се споменава, че храмът е посветен на светците.

Едно от най-големите постижения на археологията за нос Чиракман е проучения късно средновековен и средновековен некропол. Той е един от най-добре проучените и най-големите в България.

На съседния хълм, на който се намира червената могила  през 1901 година е открито прочутото каварненско златно съкровище, но  жалост неговите следите се губят.  Според тогавашния директор на Варненския археологически музей Карел Шкорпил една част от него е била откупена от руския консул в Бургас княз Шаховски, а останалата – масивен златен венец, фиала и златна статуетка на лъв или куче са били насечени, претопени и поделени от семейството на откривателя.