Освен с огромното си гостоприемство, хората от Българево са известни по света със своите таланти – един извайва красиви скулптури от камък и дърво, втори пише поезия, а трети рисува прекрасни картини.
Днешният ни герой – дядо Яни може да прави всичко това и то с лекота и радост в очите. Много чешми в Каварна и Добрич са направени от сръчните му ръце, стиховете които пише са увлекателни и на моменти хумористични, а в рисунките му прозира душа на романтик и мечтател. Някои от картините можете да видите в клуба на пенсионера в Народно читалище „Народен будител” в каварненското село.
Яни Костадинов Райчев, или просто дядо Яни е роден в с. Българево през 1937 година в бедно семейство. Като малък е живял доста трудно, заради немотията, която го е сполетяла. „1943-та година се случи много сушава и мразовита и почти останахме гладни, взимахме някоя и друга тенджера брашно, за да готвим за семейството”, спомня си той. Когато станал на 10 години започнал работа като овчар. Често му се налагало да си ляга под звездите мокър, завит само с едно одеялце и се разболял тежко. Така той изостанал в училище и останал среден ученик, трудно завършил седми клас. След време в селото се разбрало, че той има дарба – рисувал добре и пишел лозунги, затова го взели на работа в канцеларията на тогавашното ТКЗС. Там бил служител, а после и касиер и така 10 години работил в сферата на селското стопанство. „С течение на времето аз видях много безредици и напуснах канцеларията, понеже там наляво и надясно харчеха много чужди пари, парите на селяните. Догнуся ме, напуснах леката канцеларска работа и се хванах на каменоделска”, разказа дядо Яни. Отначало бригадата му била малка – от пет – шест човека. В продължение на близо 10 години той се грижел за паметници на културата като нос „Калиакра”. Негово дело е и реставрацията на чешмите по пътя за морето в Каварна, както и на тези в комплекс „Стария Добрич” в областния град. С лека насмешка дядо Яни споделя, че разбира от всичко, защото е работил във всички отрасли. След като се пенсионира, българевецът започва да обработва камъни и да извайва от тях красиви фигури. „Имах амбицията да направя нещо, да се види детайлът на камъка и да се хареса на хората”, сподели дядо Яни.
Най-любимо му занимание е да дяла камъни, може би, защото неговите предци, които са дошли от Котелско са били „коруджии”, така турците наричали майсторите строители, които изграждали къщи от камък. Когато не били заети със селскостопанска работа те обикаляли из полята и търсели камъни, с които да строят.
Сред творбите на дядо Яни можем да видим много скулптури на змии, мечки, патици, делфини, лисици, пингвини, човешки лица и различни причудливи форми. Сред най-интересните произведения на изкуството от камък, които е сътворил са чешми от цяла скала. Повечето, от които са пригодени за естествен водотек, но може да се инсталират и посредством канализацията. Освен с каменоделство, дядо Яни се занимава с рисуване и дърворезба.
През 2010 година започва да пише стихове, посвещава ги на природата, морето, родното село и своята любима Венка. Вдъхновяват го спомените за младините, времето в което е живял, старините, етапите в живота и любовта. Понякога пише за простите неща от живота, а понякога излива на белия лист чувствата и емоциите, които е изпитвал на любимите си места. „Като пиша някак изживявам нещата отново и отново, като например спомените ми от „Русалка” – бил съм там денем и нощем, гледал съм изгрева на слънцето и луната”, сподели дядо Яни. „Най-много ме вдъхновяват морските вълни, как слънцето изпраща пурпурни лъчи по тях и мощта, с която се разбиват в скалите”, каза в завършек той.
Родно село
Край морето е мойто село на мечтите.
Крайморска майчина ласка и дом.
Прекланя се днес твойто пораснало момче
пред морски лебед със името Българево!
В теб първо докоснах вълшебната книга.
Ти първо ми вдъхна свещения дух.
От твоя кей тръгна пътеката лунна.
В теб първата дума любовна дочух.
От мойте млади безгрижни години
до третата младост на земния път.
Искрата на „Калиакра” гори ме
и пълна със обич е моята гръд.
Селото на моята българска вяра!
Селото рождено, наречено Българево.
Оттук, от сърцето на майка България,
ти правя дълбок благодарствен поклон!
