Днес е Сирни Заговезни – ден за прошка

Отбелязваме Сирни Заговезни – денят, в който искаме и даваме прошка.

Празникът е известен още и като Поклади или Прощална неделя и е винаги седем седмици преди Великден. На този ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос.

Българските народни обичаи и празници са свързани предимно със стопанската дейност на хората. Целят да предскажат бъдещето, да предизвикат и осигурят плодородие и благополучие. Повече за обредите и обичаите на нашите предци, свързани с празника Сирни Заговезни ни разказва уредникът в Етнографската къща в град Каварна Галя Костова.

„Сирни Заговезни е един важен зимно-пролетен празник в народния календар. Това е време на преход от зимата към пролетта. Празнува се 7 седмици преди Великден, винаги в неделя. На него се извършват редица обреди и обичаи. На всякъде в България вечерта в неделя се приготвя празнична трапеза, на която задължително се слага баница със сирене, варени яйца, бяла халва, варено жито. Обикновено се събират най-близките, семейството и вечерта преминава във веселие, непринудени шеги и смях“ – разказа тя.

Тогава се изпълнява и обичаят „Хамкане”.

„На червен конец се завързва и се спуска от тавана парче халва или варено яйце, най-възрастният мъж в семейството завърта конеца в кръг и всеки се стреми да хване халвата с уста. Който успее, ще бъде здрав през цялата година. Конецът не се изхвърля, пали се и ако огънят гори бързо – годината ще бъде плодородна“ – посочи етнографът.

Сирни Заговезни е известен още с името Прошка – това е празник на всеобщото опрощение.

„Прошка си взимат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове. Целуват ръка и изричат: „Прощавай, мале, тате…“, а те отговарят „Просто да ти е! Господ да прощава““- посочи още Костова.

Много характерно за този ден е паленето на огньове от момчета и ергени. Огънят се пали на най-високото място в селото. Вярва се, че докъдето стига светлината на огъня, до там ще има плодородие.

„Запалва се слама и се прескача от млади и стари за здраве. Всеки трябва да прескочи огъня три пъти. На някои места в България правят т.н. „оратник”, а на други – стрели, които хвърлят от високо към дворовете на своите избраници. Всичко това е съпроводено с наричания за здраве и берекет през годината“ – сподели тя.

Много известни на този ден са и кукерските игри, маскирани дружини обхождат всички домове и пожелават на всички здраве, плодородие и благополучие. Някога се е вярвало, че те прогонват злите духове.