Сенсей Ариф Арифов: Човек, който познава карате, познава себе си!

В очите на своите ученици Ариф Нихатов Арифов е един съвременен супергерой. От 15 години работи като полицай в РУ Каварна. Занимава се със спорт от ранна детска възраст, а от 2005 година тренира млади каратисти в Клуб по бойни спортове „Калиакра”.

Наскоро получихте приз за признателност за развитие на карате спорта в  МВР, как приемате това отличие?

Това отличие го приемам с много голяма радост, защото откакто съм в полицията аз се опитвам да налагам спорта като начин на живот не само сред колегите, но и сред подрастващите, защото спорта дава много. Понеже  работата ни е свързана с различни конфликтни ситуации един полицай трябва преди всичко да бъде физически добре, а спорта помага в това отношение. Паралелно с това от началото на 2005 година се занимавам с деца – обучавам ги по Шотокан Карате До – самозащита и повече от 10 години, бих казал, сме в топ 10 на българското карате, участваме в  различни държавни и международни турнири, имаме вече европейски и световни шампиони сред нас. Това е нещото, което ми дава сили да продължавам напред.

Как за почнахте да се занимавате с бойни изкуства?

Започнах много рано, бях на 6-7-годишна възраст, когато с мои приятели и съседи се захласвахме се по филмите на Брус Лий. Понеже не разрешаваха да се тренира на открито се криехме на разни места и се учихме се на различни техники. Когато  карате стана легално започнахме и по-открито да се занимаваме с този спорт. За съжаление почни нямах активна спортна дейност, тъй като претърпях травма на коляното и  лекарите ми забраниха да се занимавам с физически упражнения с висок интензитет. След време дочаках мига в който мога да преподавам, това което съм научил на деца, възрастни и  хората, които се интересуват от света на източните бойни изкуства.

Какво е за Вас карате?

За мен карате е  начин на живот и аз не мога да си представя живота без него. То не е просто едно бойно изкуство, то е начин на хранене, поведение и  изказване. Каратистите си личат от далече. През годините съм се убедил в това нещо, виждайки срещу  мен хора, които идват и от общуването с тях мога да разбера кой е каратист и кой не е. Идеята на това бойно изкуство е човек да се защитава, как може да  го направи вече той самия определя – може да бъде чисто вербално, физически или психологически. Методите на защита са много разнообразни и карате проповядва точно това. Човек, който познава карате – познава себе си, познава и другите.

Използвал ли сте карате в работата си като полицай? Помагал ли Ви е спорта за залавянето на престъпници?

В интерес на истината през тези 15 години съм имал доста критични ситуации, в които карате много ми е помогнало. Интересното е, че повечето пъти съм се справял без да използвам физическите си  умения и сам съм се учудвал как карате ми помага да се справям с превъзбудени и агресивно настроени хора. В напрегнати ситуации, повечето пъти съм стигал по съвсем мирен начин на решаване на проблема. Естествено съм  имал и ситуации, в които е било нужно използването на физическа сила и помощни средства и карате много ми помагало, понеже знам по какъв начин да използвам силата без да навредя на човека срещу когото ще бъде използвана. Каратето с полицията много добре си  подхождат, мисля, че всеки един полицай трябва да има поне малко  познания от карате, за да върши добре своята работа. Говоря специално за охраната на обществения ред.

Завършил сте НСА в София, със специалност „Треньор по карате”. Как се насочихте към тази професия и как решихте да станете полицейски служител в РУ Каварна?

Аз винаги съм искал да жертвам живота си в името на нещо. Преди да стана полицай съм работил като  воден спасител. Саможертвата е доста сериозно залегнала в моята философия на живот. Като дете винаги съм си представял как спасявам някого от лошите и как ги побеждавам и така полицейската работа беше една от опциите да изпълня това свое желание, мечтаех да стана полицай, не ме интересуваше нищо друго. Физически мислих, че отговарям на изискванията – бях много здрав, а психически бях доста устойчив, а това са едни от най-важните качества, за да работиш в полицията. Един ден, когато вече узрях аз кандидатствах в полицията – не ме приеха. Това обаче ме мотивира много, имах още един неуспешен опит и на третия път вече бях част от системата на МВР. Това се случи на 1 септември 2003 година. Когато децата ме видят в униформа много пъти са ми казвали, че аз съм някакъв вид „Батман” за тях, защото изглеждам добре, върша си работата съвестно и те чуват за моите успехи. Повечето от тях в час  по рисуване са ме рисували като своя най-любим човек с геройска перелина.

Защо избрахте да останете в родната Каварна?

През годините съм имал много възможности да напусна родния град и все още ги имам, но ангажимента към моите съграждани и това че съм започнал да правя нещо смислено в своя живот ме е спирало да продължа своето развитие, за което не съжалявам, даже се чувствам много добре. Виждайки доверието на родители и деца към мен, виждайки тяхното задоволство от това, което правят и виждайки, че държа децата в една правилна посока и не им разрешавам да тръгнат по лошия път, ме кара да се чувствам много добре и да не съжалявам, че не съм избрал някакъв друг път в своето развитие. Моето семейство също е ощетено от това нещо, защото все по-малко време успявам да им отделя, от една страна заради професията ми, от друга – задълженията към клуба. Имаме доста състезания, доста цели сме си набелязали, но когато успехите започнат да идват един след друг не можеш да се откажеш или да намалиш темпото. Трябва да го увеличаваш и по-този начин съм  почти на 100% отдаден на професията и все по-малко на семейството си, но съм щастлив от факта, че близките ми успяват да ми влязат в положението и ме  разбират, въпреки, че не са спортни натури.

Разкажете за клуба  по бойни спортове „Калиакра”- Каварна, в който сте треньор.

Клуба по бойни спортове „Калиакра” бе създаден благодарение на моя треньор Тони Петров, който е главен инструктор в МВР по Полицейска лична защита и карате. Участвайки на един семинар с негово участие аз се запознах с него и той ми даде идеята, понеже разбра, че имам  познания по карате да създадем клуб и така с негова помощ през 2005 година създадохме сдружение клуб по бойни спортове „Калиакра”. В началото бе много трудно, хората свързваха  думичката „карате” с насилие, със счупени ръце, носове и челюсти и бяха доста скептично настроени към моята идея, но с течение на времето, стъпка по стъпка, в началото имаше записани 10 деца, след това се увеличиха на 20, 30 и така ние успяхме да разширим нашата дейност. Каварна е малък град и спортните успехи  се получават много бързо, така стана и с нас, печелейки доста медали, престиж и успехи, ние станахме доста известни сред своите съграждани и вече ни имат повече доверие. Доста хора записват децата си да се учат на карате при нас.

На какво искате да научите младите каратисти?

Моята цел и идея не е да правя от тях най-добрите каратисти на света, аз искам да ги направя най-добрите хора. Няма на света лош каратист. Опитвам се да държа моите ученици по-далеч от изкушенията на улицата, които в днешно време са много разпространени сред подрастващите. Много лесно те са манипулирани и много лесно тръгват по лошия път. Всяка тренировка започваме с думите „Който пуши е глупак! Който се дрогира е глупак! Който пие е глупак!” и завършваме пак с тези думи. Смея да твърдя, че сред моите ученици никой  не пие, не пуши и не се дрогира. Това е голяма гордост за мен и ме кара да продължавам  напред със същия ентусиазъм и увереност.

Гордеете ли се с постиженията на Вашите ученици?

Аз основно с това се гордея, защото съм една малка  частица от това което те знаят и могат. Показал съм им пътя, всичко останало дължат на себе си. Никога до сега не съм подвеждал моите ученици и техните родители. Децата, които израснаха покрай мен станаха много качествени хора, всеки ги познава и им се  възхищава. Това естествено ме кара да се чувствам много щастлив, защото това е всъщност  е идеята, с която съм започнал да се занимавам с тях. Много далеч съм  от мисълта  да станат най-големите спортисти, най-големите шампиони, по-важно е да станат стойностни хора, защото света на спорта познава много спортисти, които не са качествени хора. Паралелно с успехите моите ученици са отличници, с прекрасно поведение, въобще хора за пример.