Светлин Трендафилов: Голямата ми детска мечта бе да стана добър художник, а голямата ми мечта в момента е съвсем същата

В този слънчев октомврийски ден Ви срещаме с дизайнера по професия и творец по призвание Светлин Трендафилов от град Каварна.

Кой е Светлин Трендафилов? Художник, музикант, поет или спортист?

Изкуството, само по себе си,  е строго интегрален подход, който обобщава в себе си различни сфери на дейност. Работата ми винаги се е обуславяла от идеята за творческо разнообразие.  Може би това е причината за постиганите свежест, актуалност  и  оригиналност, които вярвам че са предпоставка за интересния краен продукт. Харесва ми самия процес- да търся и намирам, да се изгубвам наново… да играя. Въпреки натрупания опит, не възприемам професията си като работа, а продължавам да се чувствам като едно непораснало дете, което се наслаждава на всеки момент.

Кой от многобройните Ви таланти развихте първо?

Голямата ми детска мечта бе да стана добър художник, а голямата ми мечта в момента-  съвсем същата. Винаги съм знаел, че ще рисувам, дори и сега не си представям да правя нещо различно. Като малък, през 90-те, редовно имах публикации със стихове и рисунки в списание ,,Славейче” и вестник ,,Рикчо”. На 8-годишна възраст започнах да танцувам, а като тинейджър сам се научих да свиря на китара – уж на шега. Намирам това за естествен процес- търсенето на нови начини за себеизразяване е нормално за творчески настроените хора – щеше да е странно, ако не бе така. Вярвам, че тепърва ми предстоят нови сбъднати хоризонти, което е и най- хубавото.

Да започнем от спортните танци. Разкажете за първите си крачки в този спорт?

Красив и тежък спорт – и до днес си остава любимият ми. Идеологията му изгражда в атлета не само музикалност и физическа издръжливост, но и важни общочовешки ценности, като упоритост, кавалерство, уважение, самодисциплина…Започнах като дете за малко и така неусетно последваха още 15 години. Състезавах се доста сезони, от които добих полезен опит- не само за материята на спорта, но и житейски.  Имам над 100 турнира, бил съм шампион на 5 града, втори в България, спортист на годината и много други награди, но за мен те са просто статистика. По- важни са ми натрупаните знания и танцовите умения, които притежавам днес.

Кога се зароди любовта Ви към писането?

Като малък майка ми редовно ми купуваше детски книжки- имах стотици. По- късно, в училище, езиците бяха любимия ми предмет. Прописах случайно, което бе изненада и за мен самия. Малко по малко се развих в тази посока. По- скоро се стремях към емоцията, която докосва струните на човешката душа и мисля, че я постигнах.

През 2011 издадохте първата си книга, а през 2012 – втората. Разкажете повече за тях. Как се роди идеята?

Първата ми стихосбирка, ,,Мълчаливи крясъци”,излезе през 2011г., когато бях на 19. Въобще не бе претенция за писателско статукво, а по- скоро експеримент, следа, която исках да оставя, ако след 20 години се обърна назад. Издателката ми тогава настоя, че заедно ще издадем тепърва още заглавия, а на мен ми прозвуча нелепо. След години осъзнах  това, което е прозряла у мен още тогава. Така се появиха ,,В търсене на светлина” през 2012г. , както и  ,,Между вчера и днес” през 2017г., която бе най- успешната година за мен досега, защото бях публикуван в още 20 издания в България и чужбина и спечелих два литературни конкурса… В момента  подготвям специално ново издание за да зарадвам своята публика, което ще влезе в печат най- скоро време.

Кое е любимото стихотворение, което сте написал? На кого е посветено?

Любимото е винаги следващото- това, което е още в главата ми. И аз като поетите преди мен, не съм по- различен в емоцията си към вечните теми,вълнували човешката душа- морето, лятото, детството, копнежите по една жена… А тези произведения, които са отражение на спомени и преживявания като следа от красивото остатъчно чувство в моето съзнание и сърце- те винаги са по- запомнящи се и специални за мен.

Ваши творби са част от Библиотеката на Конгреса на САЩ. Как се случи това? Как се чувствате след това признание?

Това определено е най- мащабния международен проект, в който съм участвал досега. Най- голямата библиотека в света е връх, който не съм допускал, че ще покоря. Определено съм щастлив от това. В момента обаче съм фокусиран върху бъдещото реализиране на нови идеи, защото за мен творческия път не е крайна дестинация, а безконечен процес,  в който се развиваме, променяме, помъдряваме и е важно не какво се е случило вчера, а какво ще направим през новото ,,утре”.

Занимавате се и с музика? Какъв е Вашият стил?

Като певец съм по-скоро баладичен тип изпълнител. Минал съм и през хеви метала с варненската група ,,Взлом”, но много по- приятни за изпълнение ми са акустичните версии на любими български песни, затова концертирам предимно с репертоари от поп и рок парчета. Харесвам качествената музика, независимо от стила, иначе с чиста съвест се наричам рокер.

Превърнали ли сте някое от вашите литературни произведения в песни? Ако не, смятате ли да го направите?

Да, имам десетина баладични парчета в стила на поп дуета  от 90тте ,,Дони и Момчил”, които понякога изпълнявам на живо.  Дори са включени като отделен цикъл в предстоящата ми книга. Надявам се един ден да ги запиша и в албум.

Освен всичко друго и рисувате. Имате ли любима картина? А тема, която пресъздавате ?

Имам много любими произведения на любимите си автори, доста от които за щастие, съм имал възможността да зърна на живо. Своя- все още не.

Иска ми се да вярвам, че все още не съм нарисувал най- доброто си платно. Сюжетите са според времето и обстоятелствата, но не оставам равнодушен и пред вечно актуалните теми като неувяхващото величие на природата, както и женската красота…

 Рисувате портрети – кое е най-трудното в един портрет?

Може би да открия достатъчно специфичен образ, който да грабне вниманието  ми, така че да ми се прииска да го нарисувам.

Как идва вдъхновението?

Не идва, постоянно е тук.

Има ли специална дама в живота Ви, която можете да наречете Вашата муза?

Всеки артист има задължително една (или повече) ,,Тя” в своите мисли. Жената, или представата за нея, е бездънен източник на вдъхновение още от дълбока древност. Струва ми се, че неслучайно повечето любими думи са в женски род-вода, музика, пролет, радост, красота, мечта, китара, муза… Именно тази тема съм засегнал в четвъртата си подред книга.

Какво сънува един творец?

Цветен сън(в лятна нощ)!

За кое от Вашите занимание можете да кажете, че е вашето призвание?

Щом се справям, явно от всичко по малко…Изкуството трудно може да се обясни или обобщи, но главното е естетическата наслада, която да носи у зрителя. Всичко, което може да накара околните да се почувстват добре си струва да се сподели със света- все пак изкуството е социална дейност, затова и е прекрасно, когато моята публика съпреживява с мен това, което ме вълнува.

Какви награди сте печелил през годините? С коя най-много се гордеете?

Имам награди в различни творчески нисши- за фотография, живопис, карикатура, поезия, проза, танци, дизайн, музика…През последната календарна година спечелих 5 първи места в художествени конкурси. Най- много обаче ме радва досега с подкрепата на публиката- независимо дали е в галерия, в клуба за жива музика или спрелите да ме поздравят на улицата хора.

Тук е мястото да отправите Вашето пожелание към читателите на „Каварна Днес“.

Най- вече да са здрави, да изпратят последните оттенъци летни лъчи с уют и спокойствие, да се усмихват и да преживяват приятни моменти пред моите картини и занапред!