Драго от група ACCESS: Ние се забавляваме искрено от това, което правим и искаме да предадем тази емоция и на публиката

Група ACCESS е създадена през есента на 2003 година, започва репетиции в една от залите на НЧ „Съгласие” в гр. Каварнa. Не след дълго идва и първото концертно участие на бандата. То е в началото на 2004 година и е с благотворителен характер.Членове на групата са Георги Георгиев – вокали, Васил Шопов – китара и вокали, Драгомир Димчев – бас и вокали и Борислав Димчев – китара и вокали.

Днес ви срещаме с един от основателите на групата – нейния басист Драгомир Димчев. Той ще ни разкаже за себе си, за музиката и за бандата.

Представете се, разкажете повече за себе си, за групата и идеята зад създаването й.

Аз съм Драго от ACCESS, може да се каже, че съм един от създателите на групата.  Малко преди ACCESS от 2003 г. Имаше един друг ACCESS, само че още не знаехме, че се казваме така. В началото бяхме аз, Стефан Стефанов – Чефо  и Васил Шопов – Васко.  Деляхме мазето на Чефо заедно с гаците лук и картофи. Зимата беше доста хладно, но студа не ни пречеше, събирахме се и се забавлявахме въпреки всичко, въпреки че нямахме хубави инструменти. Тогава дойдоха първите барабани, първият бас, микрофона беше от грамофон,няма да забравя голямото кубе на Regent с металната решетка, както и лентовото ехо на Roland, в което смесвахме всичко…Да, така беше! През 2003 г. дойде и залата в читалището и новата-стара техника. Още помня как бягахме до читалището за да я посрещнем.

Тогава в бандата бяха Даниела Цонева (пиано и вокали) и Соня Узунова (Вокали). Ето това беше първия формат на ACCESS!

Членовете в сегашния формат на бандата са брат ми Борислав, който свири на китара, Георги Дачев – вокали и китара, Васко – основна китара, а аз свиря на бас.

Стефан Стефанов – Чефо бе първият барабанист на групата, след него дойде Александър Дачев, а последните две години зад барабаните на ACCESS седи Павлин Николов.

По онова време, в което израснахме ние ходехме на училище с китарите в ръка и всяко междучасие се учехме и опитвахме. Научихме се да свирим на улицата, никой от нас няма музикално образование. Любовта към музиката беше двигателя да започнем цялото това нещо и в частност един концерт на сегашната група JEREMY?. Концертът беше в залата на читалището, няма да го забравя, бившият барабинст на групата скъса соло барабанчето, вдигна го във въздуха и показа, че е скъсано с палката, но това не спря групата и концертът продължи. Това адски много ме надъха и реших, че трябва да се занимавам с музика и така постепенно получих първата си китара, започнах да свиря покрай „JEREMY?“. Те свириха, ние гледахме, показваха ни, учехме се, в общи линии понатрупахме знания и започнахме да се събираме с идеята да правим група. Събирахме парченцата и сглобихме пъзела. Сега се събираме само лятото и може да се каже, че нашите концерти са бутикови, защото са веднъж в годината.

Какъв е стилът на групата?

Мога да кажа, че стилът се запази в някакви рамки през годините, понеже той е много повлиян от музиката, която ние слушаме. Доста сме разделени в групата на стилове, аз например много харесвам джаз, но основно стила ни е нещо между блус, рок, рокендрол, хард рок и може би малко метал, но повече клоним към по-мелодичния хард рок.

Какво искате да предадете на слушателите си?

Емоция! Ние се забавляваме искрено от това, което правим и искаме да предадем тази емоция и на нашите слушатели. Искаме да ги направим част от купона.

Кои са групите и музикантите, които ви вдъхновяват?

Това е нещото, в което се различаваме много и не чак толкова. Например аз и Васко много харесваме Pink Floyd и Toto, имало е периоди, в които сме заспивали с тяхната музика. Вдъхновяват ни още Bon Jovi , Richie Sambora, Billy Idol, в блуса – B. B. King. Ужасно много харесвам и басиста на Mr. Big – Billy Sheehan. Той е страхотен техничар и много добър мозък.

Какви са Вашите занимания извън сцената?

Моите занимания се оказаха в следствие на всичко това, което съм правил от ранна детска възраст. Свиренето на китара започна паралелно със снимането, с фотографията. Тогава нямаше дигитални фотоапарати, имаше филми, купуваш си, зареждаш, щракаш и каквото стане. Интересно ми беше как се случва този процес и как мога да променя нещо, да контролирам по някакъв начин светлината и действието. Свирих, снимах и така паралелно двете неща вървяха много добре. Като малък прекарвах много време в читалището в Каварна, там театъра, музиката и музея по някакъв начин ме образоваха – направиха ме това, което съм и в един момент просто седнах, наредих пъзела и си казах, че всичко това, което съм правил е свързано с изкуство и култура и е нормално да продължа с нещо такова. Тогава реших, че ще кандидатствам в НАТФИЗ, приеха ме. Една година изкарах плътно в академията, след това започнах да снимам в кино и телевизионни екипи. Зад гърба си имам няколко предавания в Нова телевизия, много документални и игрални филми. Последните ми 3 проекта бяха с „National Geographic”. Това беше ново усещане за мен и се надявам да продължи и тази година.

Музиката или снимането е Вашето призвание?

И двете започнаха по едно и също време и не мисля, че мога да ги разгранича, или да сложа едното над другото. Няма ден, в който да не си хвана китарата или бас китарата или ден, в който да не си хвана фотоапарата. От онзи момент до момента, в който си говорим те присъстват еднакво в моя живот.

Лесно ли се работи в екип с други музиканти?

Музиката е както творческа работа, така и екипна.  Същото е и при снимането, както казва моят професор „За да снимаш някого трябва да изпиеш поне една чаша чай с него, за да го опознаеш и да може той да се разкрие пред теб и пред обектива”. Така е и в музиката всичко е екипна работа, музикантите са зъбните колелета, които се движат заедно. Едното предава силата на другото и няма как нещата да се получават ако не сте едно цяло и ако не се разбирате само с един поглед на сцената.

Имате ли авторски парчета?

Не успяхме да направим нищо до този момент, въпреки че имаме много идеи. Както казах ние се събираме веднъж годишно и трудно успяваме да стигнем до момента, в който да седнем на спокойствие и да съберем мислите и идеите си. В някакъв момент, по напред  във времето може да се получи нещо, но за момента свирим кавъри, правим го за удоволствие, както правим и всеки наш концерт тук на терасата на клуб „Ретро”.

Благодаря ви за отговорите и тук е моментът да отправите Вашето послание…

Слушайте музика, защото музиката винаги носи добро послание.