Яйлата – пъстри цветове и хилядолетна история

Близо до каварненското село Камен бряг се намира живописната местност „Яйлата”.  Тя представлява тераса, разположена между Добруджанското плато и морския бряг с дължина 1300 м и средна ширина до 300-400 м, обрасла с божури, смокини, диви лози, орехи и ароматни билки.

В североизточната й част, която е издадена в морето са запазени останки от късноантична крепост, разположена на площ от 5 дка. Крепостната стена я прегражда от бряг до бряг, зазидана е от добре оформени каменни блокове, спорени с хоросан.  Крепостната порта е с 2 входа. Външният е бил преграждан със спускаща се врата (т. нар. „катаракта“), а вътрешният – с двукрила врата, залоствана с масивни дървени греди. Над входа, който е бил засводен, се е извисявала надвратната кула, осигуряваща по-добрата охрана на портата и терена около нея.

Южно от крепостта се е намирало селище, което може да бъде видяно през ранна пролет и късна есен. Тогава се разкриват пред погледа очертанията на много зидове от сгради и помещения.

В скалния масив, отделящ Яйлата от Добруджанското плато , са запазени огромен брой изкуствени пещери. Това е най-богатата част от крайбрежната групировка „добруджански пещерни градове – колонии”. Техният брой надхвърля 100. В някой от тях могат да се видят надписи, издълбани ниши и кръстове.

Изключително интересно е съоръжението, което е обградено от двукамерни гробници. Подобен некропол  е  открит в близост до с. Камен бряг.

Най-системно е проучен т. нар. „Некропол № 1“, който се намира на около 700 м северно от ранновизантийското фортификационно съоръжение, разположено по венеца на извисяващия се на около 50 – 60 м над морето скалист бряг. Некрополът е разположен около издяланото в скалата светилище, като всички съоръжения са обърнати с лице към морето, по посока на изгряващото слънце.

„Некропол № 12“, от който са проучени 14 гробници, се намира източно от с. Камен Бряг. За разлика от „Некропол № 1“ гробниците са обособени на малки групи с ориентация както изток-запад, така и север-юг. Повечето от тях са с по-големи размери и много по-прецизно издялани. Особен интерес предизвиква „Гробница № 2“, на чиято източна стена е регистрирано силно изветряло стилизирано изображение на бича глава – единствената пластична украса, открита до този момент в изследваните некрополи.

С малки изключения почти всички гробници са били ограбени още в древността, а намереният гробен инвентар е датиран между II и V век. Гробниците са фамилни и са функционирали продължително време, като в някои от тях са открити до 15 скелета. Най-ранната археологическа находка, открита тук е каменен чук. В района около крепостта и зидовете на помещенията е намерена в голямо количество керамика, предимно от късноантичната епоха.

Голям е броят и на “каменните корита” на Яйлата. Съществуващите до днес голямо количество диви лозя в този район говорят за тяхното предназначение в миналото.

През Средновековието пещерният комплекс е използван за жилище, а след XI в. мястото се използва за монашески килии и църкви.

Най-забележителната сред скалните църкви е „Клисе маара“ („Св. св. Константин I и Елена“), като второто си наименование пещерата получава през XIX в. от преселилото се в с. Камен бряг християнско население, което след няколковековно прекъсване възражда отново религиозния живот на това място. Многобройните кръстове в трите помещения и прабългарският рунически знак във второто отделение на пещерата свидетелстват, че през Ранното Средновековие мястото е било християнска църква, която функционира поне до края на XI в.