Васил Левски е отсядал в Българево

Преди ремонта

В близост до крайморския град Каварна се намира едно китно село с богата и интересна история, борбен народ и спиращи дъха гледки към необятната синева. Българево е най-голямото село в Община Каварна. По време на турското робство Дяконът Левски е пренощувал тук, а доста по-късно, през 1918 година с жива верига единствено българевци от цяла Добруджа не допускат румънските войски по време на окупацията.

Село Българево за първи път е регистрирано на мястото, в което се намира в момента през 1573 година, разказва Иван Градешлиев – доктор на историческите науки. Сегашното местоположение на селото е свързано с изселване на хора, след завладяването на средновековна Калиакра от османските турци. За последен път това става при похода на Владислав Варненчик през 1444 година, когато е бил завладян значителния по мащабите си средновековен град. Жителите вече не могат да живеят както са живели преди, заради настанения силен турски гарнизон. По тази причина те се изселват до мястото, където се намира Българево днес.

Османо-турски документи, които д-р Градешлиев е открил в Народната библиотека сочат, че в края на 16 век името на селото е било Гяур Суютчук. Това име се запазва през целия османски период под различни форми. Гяур може да се преведе като „немюсюлманин”, „друговерец”, „неверник”, а суютчук е било названието, използвано от османските турци, за селище. В превод Гяур Суютчук означава Селище на неверници, християни. Думата „суютчук” в превод, до някъде, може да бъде свързана и с вода. Връзката на името с водата идва от това, че в Българево се е намирал каптаж, огромен кладенец, датиращ още от римско време, който е снабдявал с вода средновековна Калиакра.

Включително и след османския период селото винаги е било голямо, документи от средата на 19 век сочат, че по брой на населението е било по-голямо от Каварна, която през 1906 година става град. В много документи подробно са описани домакинствата, занаятите и бита на хората. Интересен факт е, че винаги присъства поп, което означава че там е имало църковна дейност.

Друг любопитен факт, свързан с Българево е, че по време на турското робство самият Васил Левски пренощува в къщата на дядо Клинка, родът Клинкови е познат и до днес. Къщата, в която пребивава Апостола на свободата се намира на улицата, водеща от центъра на селото към така наречената гръцка църква, в близост до настоящия манастир „Св. Екатерина”, сподели д-р Иван Градешлиев. По негови думи това вероятно се е случило в периода между 1866 – 1871 година, т.е. тогава, когато Левски пребивава в Северна и Южна Добруджа и Румъния. Тогава той учителства в с. Еникьой, бил е в Тулча, Галац и Яш, в днешното село Конгаз, в Северна Добруджа и Букурещ. Предполага се, че това е периода, в който Дяконът е минал през Северна и Южна Добруджа към вътрешността на България. Посрещането на Левски е било добре организирано, придружавали са го няколко човека с каруци преди да влезе в селото и след като е нощувал там. Престоят му не е продължил дълго, защото вероятно са се опасявали от неприятности. „Той пребивава в къщата на дядо Клинка, остава няколко часа, но няма сведения за основаване на комитет като поделение на Вътрешната революционна организация. Васил Левски пристига късно вечерта, към 11- 12 часа в полунощ. След около 4 часа няколко каруци с хора са го придружили на 10- 15 км от селото, за да го изведат от района безопасно, разказва д-р Градешлиев. По негови думи въпросната къща е избирана неслучайно, защото родословието, на хората, които са живели там е от вътрешността на България, основно от Котел и Стара Загора, очевидно е имало посредник, който е разчитал на благонадеждността на човека, при когото Левски е можел да остане известно време. Иначе в този район и околностите няма никакви други данни за пребиваване на българския герой, единственият такъв случай е в Българево.

Освен това, че българевци са известни като майстори каменоделци, те се славят и със своята борбеност. През 1918 година Българево е единственото селище в цяла Добруджа, което не допуска румънски войски да влязат на територията му. Това е действително един уникален случай, споделя Иван Градешлиев. Когато румънските войски трябвало да бъдат въдворени, заради окупацията на Южна Добруджа Българево е единственото село, което с жива верига не ги пуска да влязат. Водят се продължителни преговори с английски комендант, който ги убеждава да пуснат войските, защото такъв е редът. Въпреки всичко българевци не ги допускат като дори искат време да се организират и да напуснат самото село. След продължителни преговори съюзническите войски отстъпват и за известно време оставят селището без да са въдворени румънските войници. За тази случка, в английския парламент, командващият полковник е осъден.

Днес всеки, който премине през село Българево остава очарован от красивите каменни огради, а спре ли да поговори с местните жители ще бъде посрещнат с отворени обятия и ще се почувства у дома. Стара легенда гласи, че ако отпиеш вода от средния чучур на чешмата в центъра на селото ще се завърнеш отново. На няколко километра от Българево се намира и величествения нос Калиакра и един от най-красивите заливи – Болата.