Калиакра – гостоприемният нос от траките до днес

На 17 километра североизточно от град Каварна се простира скалистият нос Калиакра с неговите величествени и непристъпни брегове.

Заливът,който Калиакра затваря от пристъпите на северните и източните ветрове, е тих, обширен и удобен за мореплаване.Точно поради тази причина в древността е дадено и наименованието на носа – Калиакра се превежда като хубав добър и гостоприемен нос.

В писмените изводи носът се споменава първоначално като Тиризис. Това название има тракийски произход. То е дадено по името на тракийското племе тиризи, което населявало днешна Югоизточна Добруджа.Носът на тиризите през около средата на 5 век пр. Хр. вече влизал в пределите на Одринското царство, което в края на века достига своето най-голямо могъщество.

По време на македонската експанзия през 6 век пр. Хр. тиризийците загубили своята независимост.

Селището на нос Теризис претърпяло и нашествието на келтите и скитите, за да се окаже през 1 век в пределите на Рим. От този период селището е известно под името Акре – Кастелум (носът крепост).

По време на варварските нашествия по-голяма част от селищата били превърнати в развалини. Заради това Византия взела спешни мерки за подобряване и разширяване на отбранителната система. На носа била изградена още една отбранителна линия. Селището се обособило териториално на две части – вътрешен и външен град.

Създавайки своята държава през 7 век славяни и прабългари включват в нея и Калиакра. По време на Първото българско царство крепостта не е изпълнявала значима роля, докато през Второто българско царство Калиакра играе важна роля и е значителен пристанищен търговски център. Особено се засилва нейната роля през 14 век , когато тя е в пределите на т.н. Добруджанско княжество. В края на века след тежки и жестоки битки крепостта става жертва на османското нашествие. Оттогава е запазена и легендата за четиридесетте български девойки, които сплитат косите си и се хвърлят в морската бездна, предпочитайки да умрат пред това да се дадат на чуждата вяра.

Друга легенда гласи, че Свети Никола, покровителят на моряците, бягал от турците, Бог удължавал земята под краката му, за да успее да избяга, като по този начин бил създаден и носът. В крайна сметка той бил заловен и сега там има изграден параклис, реставриран през 1993 година, символизиращ гроба му. На това място по време на турското робство е имало и дервишки манастир, за когото се твърдяло, че съхранява мощите на турския светец Саръ Султук.

За дълго време Калиакра тъне в забрава. През юли 1791 година историческия нос става свидетел на грандиозна морска битка, в която адмирал Ушаков със своята бойна армада разгромява многобройният турски флот и възражда надеждите на местното население за помощ от Русия.

Днес Калиакра е една от най-посещаваните туристически дестинации в община Каварна. Хиляди туристи посещават забележителността, за да се запознаят с историческото и археологическото богатство на този край.