Невелина Василева: Българската народна песен ни кара да обичаме, да бъдем усмихнати и да сме щастливи

Невелина Василева е ръководител на  детски хор „Шарено коланче” към НЧ ”Съгласие 1890” в град Каварна. Тази година школата  за народно пеене навършва 20 г.  Невелина Василева се занимава с преподаване от 12 години, също така работи като учител по музика в детска градина „Радост” и „Здравец”. Тя споделя, че школата  е нейната гордост, а за себе си казва, че се занимава народни песни, музика и любов.

Разкажете малко повече за школата за народно пеене „Шарено коланче”.

Създадена е пред 1998 година от народния музикант -гайдар Велин Великов, който създава школата с цел да обучава деца на народни инструменти, след време я допълва с група дечица, които да пеят народни песни. Поради различни обстоятелства 5-6 години по-късно той напуска и школата остава няколко години без ръководител. Поканиха ме и аз приех с широка усмивка, защото това е моята любов и моето желание. Тогава започнах да работя с 5 момиченца, минахме през много трудности, за да си създадем името и авторитета на школата. В настоящия момент школата наброява 45 деца, което е изключителна радост и гордост за целия град, защото в днешно време да работиш с деца и да ги накараш да запеят българската народна песен си е  чудо. Интересното е, че с годините създадох и женския народен хор към същата школа, като в настоящия момент половината от певиците в женския хор са майките на децата. Първото нещо, на което ни учи народната песен е да сме усмихнати, позитивни и да можем да изразим чувствата и песента едновременно. Имаме 3 детски хора „Шарено коланче”, в които пеят деца на 8 , 10 и 13 години.

Какви са постиженията на детския хор?

Миналата година  взехме голямата награда „Гран При” във фолклорния конкурс „Пиленце пее” в София. Това беше първата ни най-голяма награда, имаме много медали, а сега ни  предстои участие в „Приморска перла” през септември, който също е конкурс с много висока летва.

Как решихте да се занимавате с обучение на деца?

Няма случайни неща. Човек следва сърцето си, очевидно това е моето място и очевидно се справям добре, тъй като с годините разбрах, че не се уморявам от това, което правя, въпреки че го правя в много силно темпо и с много големи размери. Аз помагам и в много пенсионерски клубове, пътувам и по селата и помагам на всички, които ме помолят за помощ. Всичко това правя с много любов, тъй като считам, че трябва да запазим българското. Когато една школа расте, разширява се, надгражда се и се развива значи преподавателят си е свършил работата добре. Няма разочарования, всички деца идват с желание, с усмивка.

Защо е важно да познаваме корените си и да предаваме това познание на идните поколения?

Живеем в такова време, в което прехода е много опасен. Нашата задача в момента е да помогнем на идните поколения да опазят корена, не може едно растение да живее без корен, то изсъхва и изчезва. Силата на природата е навсякъде в един и същ вариант – и в цветето, и в животното, и в човека. Всичко в природата е на един и същ принцип. На нас се пада честта и задачата да пазим нашият фолклор, да го съхраним и да го предадем на идните поколения. Ежедневието на децата е обсебено от телефони, лаптопи и седене в затворени пространства и тези часове на пеене внасят разнообразие. Един час те пеят без да държат телефон в ръка, което  е много голямо предимство. Справят се перфектно, защото българската народна музика живее в тях. Аз не преподавам, аз събуждам това, което е в тях и спи.

Музиката ли е най-прекият път към нашите предци и техния завет?

Да, определено народната песен е най-прекия път, защото една народна песен е една човешка душа, един цял човешки живот. Тя разказва за един дълъг етап от живота. Прониквайки в една песен можем да разберем много неща, особено в старите автентични песни с много куплети, които могат да продължат дори и 10 минути. Те са пропити с една цяла човешка съдба.

Каква е разликата между автентичната народна песен и академичната народна песен?

Автентичната песен е тази, която е от извора, която баба е предала на мама, а мама на детето. Тази, която се предава от уста на уста – тя излиза в автентичен вариант, до нея не се е докоснал автор, не е променил мелодията, текста и начина на изпълнение. В обработената песен става въпрос за многогласие и за авторска намеса, но едната и другата са изключително добре приемани от хората. Аз работя и с обработен фолклор, имаме много добри обработки на народни песни, направени от велики автори на времето. Това е един начин за осъвременяваме и разкрасяване и освежаване на песента. И двата вида народна песен си имат своите специфичности и ценности.

Нараства ли интересът към фолклора и народната музика сред децата в наши дни?

Тук е много специфично, за да има интерес към едно нещо трябва да има и добър водач. Смело мога да кажа, че в днешно време няма как да има такъв голям интерес, защото нещата са по-различни, но децата го носят в сърцата си и трябва да имат добър будител, който да ги поведе и да ги стимулира да го преоткрият. В момента се стремя чрез фестивали и конкурси да им внасям настроение и забавление, да им бъде интересно, защото това е нещото което ги стимулира. Всеки един човек, когато прави нещо трябва и да получава възнаграждение за това, за твореца възнаграждението е участие в конкурси и фестивали, там където той се среща с сродните си, където може да види и почувства своето ниво, да научи нещо ново и да сравни себе си с другите.