Надя Ботева: Музиката е един свят, който няма нужда от думи, тя е единственият език, който всички могат да разберат

Надя Ботева е родом от Троян, от известно време живее и твори в Каварна. Тя споделя че се занимава с много неща, но всичко, което прави се завърта около изкуството.

Тя се занимава с пеене, продуциране на концерти и фестивали, поставяне на мюзикъли и обучение на таланливите деца на крайморския град във Вокална академия „Каварна” при НЧ „Съгласие – 1890”.

Как разбрахте, че музиката е Вашето призвание?

Когато живееш в семейство на музиканти музиката е около теб, а когато е и в теб, когато ти е дадено да се занимаваш с това, или както се казва да си целунат от Бог с това нещо, с този талант,  е невъзможно да не разбереш. Това се усеща още от много ранна възраст. Аз на 3 години съм се скрила  в задния двор като съм си мислила, че никой не ме чува. Разпяла съм се здраво с песента „Една българска роза”. Тогава майка ми ме хваща на местопрестъплението и започва да се занимава по-активно вече с мен. Свиря на пиано  от 4 годишна и играех балет.

Какво Ви дава музиката?

Музиката дава страшно много неща.  Тя е антистрес  терапия и действа много здравословно. Красивата, интелигентната музика и красивите гласове дават едни емоции, един катарзис на човешката душа. Една песен или една мелодия, ария, симфония може да те разплаче,  да те натъжи,  може да те вдъхнови, може да те запали да направиш нещо велико. Музиката е един свят, който няма нужда от думи, това е в общи линии единственият език, който всички могат да разберат,  стига да имат сетива за него. Музиката иска сетива, но тя изгражда личността и духовно и емоционално. Интелектът на човек се развива по-добре ако слуша качествена музика. Вече имаме светли примери с пораженията, които нанесе чалгата  и доколко  е различна класическата  и джаз музика, която може да донесе едни по-богати душевни емоции и натрупвания.

Как се озовахте в Каварна?

Това е една много забавна случка. Карах си колело, бях тук, в Каварна за второ лято при моята майка, която също няма нищо общо с града, но реши,  че много й харесва и остана тук. На фона на шумната и мръсна София  не можеше да става и дума за сравнение. Столицата не ми е харесваше, заради това, че е една сбирщина от всякакви интереси и различни хора, от много негативни емоции и много свръхамбициозност. Тук, в Каварна се почувствах много спокойна и имах време да си почивам и да мисля за някакви по- сериозни неща. Когато човек се занимава с такива неща на него му трябва глътка въздух в натовареното ежедневие. Така останах в Каварна, реших, че тук ще бъде по-добре за мен. Спрях си колелото пред читалището, попитах дали има школа – нямаше, попитах дали искат и те казаха „Да”.

Разкажете повече за Вокална академия „Каварна”

Този град трябваше да има школа, имаше нужда от такава, защото тук има деца, които имат отношение към музиката и към пеенето.

Доста интересни неща се завъртяха с децата от Каварна. В началото имахме фестивални изяви и  самостоятелни концерти с Хайгашод Агасян. Също така моите деца бяха на сцена по всички празници на града и национални и културни мероприятия.

С децата във вокалната академия доста се забавляваме, защото това е един творчески процес, който е забавен. Много се обичаме, вярваме си, даваме си много  едни на други и правим интересни неща.  На третата година след създаването на школата реших, че само концертите не ни стигат.  Много ми се правеше мюзикъл. Случайно попаднах на мюзикъла „Славните котета”, който бе в самото си развитие – беше готова само музикалната част. Свързах се с авторката и така с 15 деца на възраст от 3 до 15 години направихме един страхотен мюзикъл, чиято световна премиера бе тук в Каварна. Това бе голяма чест за мен и за града. Децата много се забавляваха и дори искат да продължаваме да правим мюзикъли, защото това е съвкупно изкуство, което съвместява танца, пеенето, играта на артиста, репликите на сцената. Всичко това им беше много интересно, защото им показа един нов свят и както казват хората, които се занимават с театър „ Вдъхнеш ли веднъж прахоляка на сцената, много ти харесва и искаш да продължаваш така”.

На какво се стремите да научите децата?

На много неща! Пеенето  и вокалната техника са най-маловажните неща. Смятам, че бъдещето ни е в ръцете на децата и че трябва много внимателно  и сериозно да се отнасяме към тях и да работим всички ежедневно, ежечасно, ежеминутно върху  тяхното  духовно изграждане, възпитание и израстване като личности. Когато  работя с моите деца ние разговаряме за всякакви неща. Дори и в контекста на една песен или на едно честване, което предстои аз обяснявам каква е годишнината , какви са поводите за това и самият текст на песните. Обсъждаме всичко, което се случва в самата песен, това ни дава  препратки към други примери от живота. През цялото време възпитавам децата си, искам да станат едни сериозни и отговорни хора с дълбоки ценности и мисли, да не бъдат повърхностни личности.

А те на какво Ви учат?

Децата ме учат на искреност, на любов от пръв поглед и на честност. Децата са много искрени и честни, аз съм много прям човек, но с тях допълнително упражнявам това качество.