Луната над Каварна вдъхновила Гери Нойкова да напише песента “If” на “JEREMY?”

Снимка: Стоян Атанасов

Днес ви срещаме с една млада дама, изключително красива и талантлива. От нея искри rock’n’roll, а песните, които пише ще ви запленят. Гергана Нойкова е един съвременен поет, въпреки че тя не се определя като такъв. Гери, както обича да я наричат, е автор на текстовете на повече от половината песни на родената в Каварна инди-рок банда JEREMY?.

Представете се, с какво се занимавате и от колко време.

Здравейте, аз съм Гери. Гергана Нойкова, когато трябва да звуча по-представително, но не обичам, гледам да не се взимам много сериозно. Близо 10 години работих като Бранд мениджър и Маркетинг Мениджър в най-успешната българска компания на балканите и региона за бързооборотни стоки – „Фикосота”. Основната ми работа беше да създавам комуникационни стратегии, концепции за продукти като Тео, Kubeti, Terter – от името, логото, дизайна на опаковката, през снимането на реклами, до тяхното излъчване в медиите. През по-голямата част от това време в сърцето си имах място освен за работа, само за любовта си към музиката. Представиха ме на група JEREMY?. Малко след това взех решението да напусна корпоративния начин на живот и да се посветя изцяло на това, което най-много ме провокира и изпълва с желание за живот. Когато ме питат какво правя днес накратко отговарям: работя Rock’n’Roll. Или всичко извън самото правене/писане на музиката. Хората не предполагат колко много за правене има, за да се постигне истински успех, който да бъде и устойчив, дългосрочен и дори да се надгражда. Желанието ми е да пренеса уменията и знанията си в музикалния бизнес и в работата си с JEREMY?. Различно е и дори по-сложно, защото има много възможност за подобряване на цялостната среда, преди да се превърне в зрял пазар. С JEREMY? съм малко повече от 6 години, 3 от тях на 100%.

Можем да Ви наречем един съвременен поет, как и кога започнахте да се занимавате с писане?

Благодаря, но не бих си позволила да мисля така за себе си. Не и след като познавам поети като Росен Карамфилов, например, съвременен поет и много истински, rock’n’roll. Но имам моменти на нужда да напиша нещо. То си тръгва в главата ми и усещам, че ако не го запиша просто ще премине. Опитвам се да уловя момента и го правя, по-често неуспешно, от малка. В гимназията имах привилегията да съм носител на награда “Пролет в Търновград”. Приятно ми е да си спомня за това сега, но никога не съм се отдавала на идеята да се наричам писател или поет.

Какво Ви вдъхновява да пишете?

Не съм от тези хора, които могат да се вдъхновят от всичко. Дори не знам кога и дали съм “вдъхновена”. То е необходимост да пишеш, за да излееш малко от това вътре – навън. Понякога се събуждам през нощта, защото имам нещо да напиша. По-често е тъга. Понякога е любов. Най-често музиката. Чувствената, добрата, искрена музика.

Преди да започнете да се занимавате с текстове на песни, пишехте ли стихотворения?

Да, така получих първата си работа в рекламна агенция (една от най-големите компании за интегрирани маркетингови комуникации ) „Publicis”. Николай Неделчев, основател и управляващ директор, ми каза да изпратя неща, които съм писала. Ужасно се притесних, защото е много респектиращ, но той беше благосклонен, позитивен и… ме взе на работа. Бях на 18 и не знаех нищо за реклама и маркетинг, но обичах да пиша.

Когато се ражда хит, първо музиката или текстът идва на бял свят?

Моето лично мнение е, че и двете са от голямо значение. Тези песни, които устояват на времето и се превръщат в класики в своя жанр са силни и с музиката и с текста. Няма значение кое е първо на практика. Често съм влизала в спор с музиканти. Разбира се за човек, който емоционално успява да се ангажира повече от звук, музиката е водеща, но аз, както и много други хора, по-лесно се завладявам от думи, съчетани с ритъм и мелодия – това се отпечатва директно в сърцето.

За кои групи сте писали текстове?

Основно за JEREMY?, но всъщност първата издадена песен е “Daddy” на SaintElectrics. Тя е част от саундтрака на филма “Пистолет, куфар и три смърдящи варела”. В него е само малка част от песента и текстът към нея, но си остава моят дебют като автор на текстове за песни.

Музикантите ли Ви задават тема за нова песен, или инициативата за написването на текста е изцяло Ваша?

Да, темата или по-точно настроението идва от музиката. Най-често чувам демо или само фрагмент от бъдещата песен. За това как тя ще звучи в завършен вид обикновено само Ерсин, Таш и останалите момчета имат представа. Усещам според темата и тоналността, темпото (минор, мажор, как се развива) общата посока за това какво би подхождало да се каже в такава песен. Близостта ми с Ерсин е нещо, което ми дава огромно предимство, защото той е човекът, който изпява текста и трябва освен на музиката да подхожда и на него самия. Любопитно е това, че аз съм жена също има ефект над начина, по който се изразявам. Например в Just Like the Rolling Stones той намира, че се разказва за жена, а аз исках да отразя истинския rock’n’roller, мъж, който е свикнал дабъде обожаван. А и се налага винаги да пиша в мъжки род. Благодарна съм на Ерсин, от него научих много за това как да пиша по-ритмично, например. Мисля, че съм малко по-добра и по-близо до сбъдването на мечтата си да пиша текстове за музика професионално, благодарение на него. Безкомпромисен е, но това винаги има добър резултат.

Как попаднахте в група “JEREMY?”?

Както споменах, бях направила няколко опита с писане на текстове, на английски език за група Saint Electrics. Тогава Любомир Петков (оригиналният пианист на група П.И.Ф.) свиреше със SE и с JEREMY?. Той е “виновникът” да се срещна с тях. По това време много банди имаха нужда от смислен, не “преведен от български език” текст на английски. Причините са много и трудно тук мога да ги засегна смислено, но беше така. Те искаха да завършат две песни и ме поканиха на среща, за да им помогна с текстовете. Отидох на тяхна репетиция и така за първи път чух “Fake Fruits”. Влюбих се на момента в бандата. В песента. Има магия в нея. Ерсин беше написал няколко ключови (изключително силни) фрази, аз носех с мен лист и химикал, записах ги и около тях, още в същата минута, докато те свирят, дописах на местата, където имаше нужда. След това се роди “Hope”, “Just Like the Rolling Stones”. Горе-долу по същото време започнах да се грижа и за тяхната facebook страница. Тогава имаха около 500 души в нея.

Колко текстове на песни на рок бандата са Ваше дело?

Около половината от всички. Runaway,King Kong и Two Weeks to the Great Escape са на Ерсин, в една-две сме съавтори с Ерсин – Fake Fruits, Тoo Wrong to Get it Right. Има един текст, който много харесвам и е на Лора Димитрова (група Лора, група Amoric) -Dublin. А в Bubbles сме тримата Ерсин, Лора и аз съавтори. С втория албум JEREMY? II за първи път имах повече свобода и там във всички текстове съм аз.

Наскоро излезе първата песен на бандата на български език. Текстът е Ваше дело, разкажете малко повече за тази песен, как дойде идеята?

Всичко само в един следобед. Ерсин беше взел китарата, свиреше темата, след това започна да изгражда цялата песен, аранжимента, за 2-3 часа направи основите на демото, знаеше как точно иска да звучи. Аз бях в съседната стая, но помежду ни нямаше врата. Чувах всичко и успоредно започнах да пиша. Мисля, че бяхме в еднакво настроение, този път нямаше нужда да ми разказва много какво си представя, че трябва да бъде. Каза “тази е на български език”. Последвах го и се опитах да се потопя в неговите чувства. Малко по-рано бяхме на представянето на най-новата класация БНР Топ 20, срещнахме се и се запознахме с Кирил Маричков и Александър Петров, което ни окрили и вдъхнови и двамата. Обикновено една песен живее известно време преди да има текст, след това и двете търпят промени когато се записва. Не и “Не си сам”. Тя се появи точно такава, каквато я чуват всички днес.

 „Не си сам”, а вие сама ли сте?

Понякога. Но това е само чувство. Точно защото всеки понякога в трудностите или по-лошото – в щастието си може да се чувства сам, Ерсин, а и аз, искахме да кажем направо – не е така! Някъде там, някой се чувства точно като теб и те разбира и мисли като теб. С Ерсин споделяме любов към Ейми Уайнхаус. Преди години гледахме заедно нейно интервю, в което тя говореше за същото нещо – част от смисъла на музиката е да ти дава надежда, споделеност, да отговаря на въпросите ти без реално да дава отговор. И така – имам музиката и никога не съм сама, но понякога предпочитам тишината.

Самият Кирил Маричков Ви смята за изключително талантлив текстописец, как приемате това?

Като стъпила на раменете на великан. Разбира се, прави ме щастлива, но ми напомня и да остана смирена, защото летя на неговите криле и на крилете на Ерсин, Таш, Росен, Емо, Краси.

Повечето песни на инди-рок бандата са на английски език. На български или на английски е по-лесно да пишете?

Няма значение. Единият език ми дава един начин на изказ, на използвани думи, а другият – други. Ако владеех езика достатъчно, бих искала да пиша и на френски, италиански,корейски език. Това дава повече свобода, не защото единият е по-добър от другият, а защото разполагаш с още няколко палитри. И използваш тази, която е необходима, а не просто единствената, която имаш. Овладявайте езици и колкото можете повече. Те са врата към истинското познаване на различните култури и ни правят по-отворени към целия свят.

Коя е любимата Ви песен на „JEREMY?”? Разкажете за нея, Ваше дело ли е текста?

The Winehouse, или If. Трудно ми е да си избера. Във всяка имам някакъв сантимент, скрита дума или спомен от момента на появяването на песента. “If” e една от най-новите. Тя е една малка, кратка (колкото един изгрев) и в същото време с дълъг послевкус. Влюбих се в мелодията, тя директно ме отведе на място, което се опитах да опиша и така се получи текстът. Темата в песента се появи след един лунен изгрев. Беше пълна, ужасно голяма и кръгла, оранжева луна. Бяхме на дългия равен път точно преди отбивката за Каварна, след това Ерсин избра да мине покрай стадиона и спряхме там. Луната наистина ни побърка. Беше силен, наситен до избухване момент. Романтично, но с обратен знак. Безкрайно тъжно, но така, че е поетично красиво. Час по-късно беше напълно тъмно. Ерсин излезе на терасата на дома си. Там има гледка към морето и към перките, но се вижда единствено как те намигат с червените си очи. Тогава китарата пропя без думи. Думите дойдоха много по-късно когато музиката ме върна отново там, в този момент и в тихата лудост на изгряващата тежка луна, която първо беше червена и след това потопи Каварна в дълбоко синьо.

If I knew some old magic I could use
If I had one more trick to do
I’d color all the reds in blue
If only I could make a dream come true
If there is something I can change
So beautiful and good won’t fade
If someone told me that’s the way to go
if no one follows down
If everybody wins
I let myself go
Faint out to invisible
I’m still here but it’s merely physical
I’m Lost in a thought
It just might be cynical
All out of hope prayer for a miracle
Because I’m sad

Какви са заниманията Ви извън писането, музиката и “JEREMY?”?

Обещах на майка ми, че по най-бърз начин ще приключа започнатото и ще взема диплома. Дълго време между кариерното развитие, учих PR, маркетинг, взимах различни сертификати, прекарах и 4 месеца в Лондон на курс за маркетинг професионалисти към Chartered Institute ofMarketing (CIM), но така и не се постарах да имам класическата диплома от български университет. Смених Софийски с Нов Български, защото е най-близо до това, което съвременното образование трябва да представлява и скоро ще имам диплома по Музикален Мениджмънт. Мамо, за теб!

Разбрахме, че Вие сте нежната половинка на Ерсин Мустафов. Какъв е той извън сцената, зад кулисите?

Същият, какъвто го виждате в интервюта, на сцена или “на Арта” в Каварна. Може би малко по-мълчалив. Не, че си пази гласа, но споделя най-много с китарата, след това с мен. Така съхранява мен и изкуството си едновременно. Това, което много хора може би не знаят е колко много глези и котката ни Нуру. Обичам да го виждам как й се радва, симпатична картинка. Може би най-голямата ми домашна идилия са Ерсин и Нуру, сутрин на закуска.

Предполагам, че покрай Ерсин посещавате много често Каварна? Кое е нещото, което най-много харесвате в крайморския град?

Аз съм от Велико Търново и също имам своята гордост за това, че съм от “старата столица”, толкова богат на култура, история, изкуство град. Когато за първи път Ерсин ме доведе в Каварна едно от любимите ни неща беше да се “надхващаме” кой град е по-хубав (момичето от Стара планина vs. момчето от Черно море) Каварна е с древна история, богата на земя, плодородна и приказна със своето море и бряг. И чудатите хора! В началото виждах романтизираната Каварна през очите на Ерсин. Няма място на Земята, което да го зарежда толкова, колкото гледките на Каварна, или “голямото широко и равно”, както той сам нарича “неговата” част от Добруджа. Напоследък имам свои собствени спомени, любими места, бих казала, свой живот тук. Каварна вече чувствам като мой дом и с много любов и малко на шега я наричам “Градът на перките”. Това, което най-много обичам са хората. Никога не бях срещала на толкова малко място, толкова много интересни, колоритни, шеметни, интелигентни, талантливи.. мога да изброявам с още епитети, ще звучи прекалено, но е така, Хора. И всички с прякори. Това е интересно и любимо за мен – всеки има прякор и история, която го е провокирала. Често казвам, че някой ден ще направя речник на Каварненските прякори и техните истории. Бестселър! Любимото ми занимание е морски разходки с каяци. Така виждам и взимам най-хубавото на живота в и около Каварна – дивни места, уханието на смокини край брега, надвисналите червени скали, приказка! А понякога просто се разхождам сама – покрай киното, през Хамама, край Общината, до парка, обратно през училището, край стадиона, до джамията, може би малко по-натам през тревите, за да видя гледката, покрай болницата и обратно до “Арта” на кафе. Какъв живот! Не е ли хубаво? J

Какво ще пожелаете на читателите на Каварна Днес?

Обичайте Каварна, грижете се на Нея! И носете шапка – лятото и зимата. Пече и духа!