Красимира Божкова: Денят на народните будители е един от най-важните празници за българите

Красимира Божкова е учител по български език и литература в Основно училище „Йордан Йовков” в Каварна. Денят на народните будители за нея е един от най-важните празници за българите наред с Трети март и 24 май. „За мен като учител просветата, образованието и духовният подем на нацията са
в основата на нейния просперитет”, споделя тя.

Съществуват ли съвременни народни будители и каква е тяхната роля?

Днешните народни будители са навсякъде около нас – в училищата, в читалищата, в театъра…Имената им са на кориците на съвременните български романи и стихосбирки, в редколегиите на вестниците. Някои от тях с цената на много безсънни нощи и липса на лично време правят открития в различни научни области.Обединява ги едно – че живеят и творят не за себе си, а за благото на другите.

Вие приематели се за един от тях?

Мисля, че както аз, така и всички мои колеги – учители в различни степени и по различни предмети, можем да имаме самочувствието на народни будители. Поемаме децата като още „неоформена глина” и  „извайваме” от тях образовани личности със собствена позиция. Не само учим, но и възпитаваме, изграждаме и надграждаме умения и компетентности, които са им необходими по пътя им в следващите етапи от живота. Учителите трябва да се гордеят с приноса си за духовното издигане на народа ни.

Какво е за Вас да бъдете учител?

Да бъда учител е радост и удоволствие, защото обичам да преподавам и да наблюдавам как ден след ден момчетата и момичетата срещу мен успяват да четат все по-добре „между редовете” на произведенията, да виждам в очите им интерес, желание да бъдат все по-знаещи и успешни.

Приемам учителската професия и като голяма отговорност пред учениците, пред родителите, пред обществото, затова се старая да бъда отлично подготвена за всеки час, да направя уроците не само полезни, но и интересни и вълнуващи.

Понякога е трудно да си учител, понеже доброто образование не е приоритет за всички семейства. Тежи ми и се ядосвам, когато се сблъскам с безразличие към ученето. Полагам големи усилия, за да убедя тези деца, че за бъдещето са много важни образованите хора, и ако поне малко успея, го считам за голямо постижение. Никога не трябва да се отказваме от някое дете, колкото и да ни се струва „обречена кауза”.

Какво е за Вас да преподавате и да предавате от своите знания и мъдрост на бъдещото поколение?

Носи ми голямо удовлетворение,че мога да науча други хора на това, което знам. Нищо не може да се сравни с радостта, когато виждаш как учениците ти се справят успешно на контролни и писмени работи, на олимпиади и литературни конкурси. Малцина имат привилегията на нас, учителите, да въздействат толкова силно на младите хора – да ги накарат да заобичат някоя наука, да открият удоволствието от четенето, да се научат да вникват в проблемите и да ги тълкуват задълбочено.

Освен знанията какво друго се опитвате да предадете на вашите възпитаници?

Опитвам се да ги убедя колко е хубаво да четеш художествена литература. Да им внуша,  че „От книгата по-хубава фрегата няма за пътешествия далечни”, както пише любимата ми поетеса Емили Дикинсън.

Искам да учат много, да бъдат упорити и постоянни и да дават най-доброто от себе си във всичко, което правят. Да запомнят от произведенията не само жанра и композицията, но и да се замислят върху нравствените послания и да се учат на родолюбие, на благородство и съпричастност.

Помните ли първия си учител и в този смисъл как искате да Ви запомнят децата?

Помня не само първата си учителка,но и много други след нея. Спомените ми за тях са свързани с благодарност, уважение и признателност. Всеки от тях ме е обогатил не само със знания, но и с личния си пример.

Бих искала моите ученици да ме запомнят като учител, който безкрайно много обича професията си, като човек, който много държи на тях и се вълнува както от успехите, така и от несполуките им, който толерира доброто възпитание , ученолюбието, собствената позиция.

Каква е формулата на успешния учител?

Според мен успешният учител се отнася към децата с уважение и внимание. Доказва ежедневно, че е компетентен, говори увлекателно и амбицира учениците си да се самоусъвършенстват. Успехът в преподаването върви също така с ясни правила за поведение и тяхното спазване. Дните на добрия учител са съпроводени с много труд, постоянство и всеотдайност.

Как успявате да вдъхновявате и своите ученици?

За да вдъхновиш някого, трябва самият ти силно да се вълнуваш от това, което правиш. Повтарям на  учениците си да правят всичко по възможно най-добрия начин. Да не пестят усилията си, да мислят, да редактират, докато останат доволни от постигнатото.

Насърчавам ги да творят – да пишат стихотворения, разкази, есета, да участват в литературни конкурси, за да открият магията на словото, когато създадат нещо оригинално и красиво.

В този технологичен свят на шестте екрана има ли още деца, които четат книги? И важно ли е това за тях?

Да , има такива деца. Любовта към четенето няма да изчезне, колкото и модерни технологии да ни заобикалят. Там, където в семейството се чете, и децата обикват книгите и те стават техен верен спътник. Предметът литература, който се изучава в училище, трябва не само да „налива” в главите на учениците безброй термини, изразни средства и похвати, но и да ги накара да се вълнуват от прочетеното, да ги прави по-мъдри и човечни.

Според вас колко книги трябва да прочете човек през живота си?

Аз обожавам да чета и трудно мога да отговоря с някакво число. Странно ми е, когато някой каже, че няма време за четене. Когато обичаш книгите, винаги се намира време. Колкото и да съм изморена, колкото и работа да имам, няма ден, в който да не чета. Това е любимото ми занимание. Мисля, че най-ужасната новина за мен ще е, ако някога чуя, че всички книги са изчезнали.

Кой е Вашият любим автор и произведение?

Не мисля, че имам само един любим автор и само едно любимо произведение. Най-често препрочитам „На изток от рая” на Стайнбек, „Колелото на времето” на Робърт Джордан, „Физика на тъгата”от Георги Господинов, някои от романите на Стивън Кинг, стиховете на Емили Дикинсън.

Какво ще пожелаете на читателите на в-к „Факел” за Деня на народните будители?

Пожелавам на всички,които неуморно изграждат мостовете на духовността от настоящето към бъдещето,да получат заслужено признание за своята всеотдайност. Нека благородният им труд е съпътстван от много успехи и удовлетворение от постигнатото!