Хамама в Каварна – старата баня вплела история и легенда за една любов с трагичен край

Старата баня или Хамама е строена през 15 век и представлява масивна куполна сграда, иззидана от местен камък. Намира се непосредствено до Историческия музей в Каварна и крие загадките на времето, както и легендата за една невъзможна любов.

Хамам, в превод означава турска баня, проучванията сочат, че турците са я построили върху основите на римска баня или римско светилище. Разликата между двете е, че в банята има оформен басейн в средата, украсен с красиви мозайки. Такъв в Хамама обаче не е открит при проучванията по време на реставрацията.

Археолозите са открили само подово отопление, което се  предполага, че строителите на Хамама са използвали в последствие за отопление на сградата. По снимки, открити в музея се съди, че то е било направено изключително добре и е много запазено.

Тази средновековна баня е била захранвана от старата чешма, която можете да видите над сградата. Тя също е интересен архитектурен паметник. Водата от тази чешма е използвана в Хамама , като е била затопляна в котелно помещение и вкарвана в подовото отопление или в така наречените курни, които представляват каменни кубове с издялани полусфери вътре. Използвани са за смесване на топлата със студената вода по желание на къпещия се. Сградата е разполагала с преддверия за събличане на дрехите, а теляк е измивал и изтърквал телата на посетителите.

Хамамът  е свързан и с една каварненска легенда за невъзможната любов с трагичен край на двама млади влюбени. Според предания двама влюбени били наречени един за друг, но местният паша много харесал младата девойка и я отвлякъл в харема си. Момичето избягало, за да бъде със своя любим, но за жалост младата двойка била заловена и за наказание били изгорени в котелното помещение на сградата. Местните споделят, че когато седнеш до чешмата в близост до Хамама можеш да усетиш любовта, която са изпитвали един към друг.

През 1988 година реставрацията на турската баня е завършена. Вложени са много усилия и внимателен подход, за да се реставрира в този автентичен вид, в който е в момента, макар че не е била порутена. Интересното е, че купола е от оловна ламарина, която вече не може да бъде намерена.

.Днес в интересната сграда се помещава експозицията на Исторически музей Каварна – „Добруджа и морето”. Една изключително интересна изложба, разказваща историята на корабоплаването. Тук могат да бъдат видени каменни котви, оловни щокове и други. Един от най-интересните артефакти, изложени в експозицията е полиметален слитък, който е от 38% злато, сребро, фосфор и други примеси. Намерен е в акваторията на залива „Калиакра”, при подводни проучвания през 1972г. Той е изключително ранен – от около 12 век пр. н. е. Свързва се с египетските династии от новото време и фараонът отцепник Ехнатон. Този слитък е единствената такава находка в света и е доказателство, че още тогава хората са имали технологията да сплавят металите. Предполага се, че се е използвал като предмонетно средство за търговия. С един е можело да се купи един или дори два кораба със зърно.