Елена Русева: Да рисуваш с огън е мистика, вдъхновение и пречистване

Елена Русева е преподавател по изобразително изкуство в СУ „Ст. Караджа”, град Каварна. Още от ранна детска възраст тя знае, че изкуството и преподаването са нейното призвание. През изминалата година представи своята изложба „Храмът – сила и дух”. Експозицията бе част от Националния фестивал за старинна музика, песен и танц „STRAVAGANZA”

Как се зароди любовта Ви към изкуството?

Обичам да рисувам от малка и още в седми клас бях решила, че това е моят път и ще бъде нещото, с което искам да се занимавам в бъдеще. Мечтата ми беше да бъда учител по рисуване и съм щастлива, че успях да я осъществя.

В кой жанр обичате да творите?

По принцип съм с неспокоен дух и вечно търся нови предизвикателства. Интересите ми в областта на изкуството са разнородни, като започнем с живописта и стигнем до приложното изкуство.

Откъде черпите вдъхновение?

За твореца вдъхновението е навсякъде около него, понякога един малък жест и дори дума или ситуация могат да предизвикат фантазията ти, а точно там се раждат великите идеи за новите творби. Преподавате изобразително изкуство в СУ „Ст. Караджа”.

Как решихте да се занимавате с това?

Детската ми мечта беше да бъда учител по изобразително изкуство. След като завърших института се върнах в родният си град и започнах да практикувам мечтаната професия. Моята съдба бе да уча децата да правят красиви неща.

На какво се стремите да научите децата?

Ако кажа , че се стремя да ги науча на любов към изкуството, ще прозвуча като някой, който зад фалшиви и високопарни изрази иска да изглежда по-важен, по-интелигентен и т.н. Предпочитам да ги науча първо на ред и дисциплина, защото те са движещият фактор за успех. Предизвиквам ги да четат, защото четенето развива фантазията, както и да забелязват красотата около себе си.

А на какво Ви учат те?

Да, това е интересен въпрос! Децата имат по-високо чувство за наблюдение и силно развито усещане за справедливост.Това са нещата , които губим докато растем . Децата виждат всичко, до най-малка подробност. Като възрастни ние сме склонни да съдим твърде рано, преди да сме преценили всяка възможност, докато те преценят по-лесно всичко на мига. Затова в работата си се стремя да бъда максимално справедлива към всяко едно дете и да се вслушвам в тяхното мнение по дадени въпроси.

Има ли интерес от страна на новото поколение към изобразителното изкуство?

Както се казва „ За всеки влак си има пътници”. Изключително много се радвам , че има деца, които все още обичат да рисуват, защото през последните години технологиите изместиха този фокус . Но пък с дигиталните технологии им се даде нова възможност да творят в областта на изобразителното изкуство.

Според Вас доколко е важно изобразителното изкуство в живота на подрастващите?

Според мен изобразителното изкуство е изключително важно за подрастващите , защото то развива естетическия им усет.

Каква тема задавате най-често на учениците, по която да творят?

Аз самата съм в постоянно предизвикателство. И в уроците си съм такава. Обичам да давам различни теми, за да позволя на учениците да развихрят въображението си . Разбира се много от темите са свързани с различни конкурси . Например една от моите ученички, тази година се класира на второ място в организирания от Министерството на туризма конкурс з а д е т с к а рисунка на тема „Моята ЕДЕН дестинация в България“.

Коя техника на рисуване им е най-интересна според Вас?

От дългогодишната си практика като учител съм забелязала , че децата обичат повече приложното изкуство като керамика, дърворезба, работа с текстил и други.

През изминалата 2018 година, в рамките на Националния фестивал за старинна музика, песен и танц „STRAVAGANZA” представихте изложбата си „Храмът – сила и дух”.  Разкажете малко повече за нея.

Идеята се роди спонтанно при един приятелски разговор по телефона с творческия директор и организатор на фестивала „ Страваганца”- Петя Плугчиева. Тогава в свободното си време правех някакви свои експерименти с пирографа. Бях нарисувала църквата „Св. Георги”. Петя поиска да нарисувам нещо лично за нея. Спонтанно отговорих ‚ че мога да нарисувам всичко, каквото поиска, просто ей така на шега. Точно от тази шега се роди идеята за изложбата. Да представим всички храмове в нашата община.

Защо избрахте да представите храмовете в Община Каварна?

Започнах работата без да съм я осмислила . Впоследствие, при разговорите си с отец Василий и Наско, получих информация за всички храмове. Кога и как са строени, кога са започнали богослуженията в тях и всички подробности. Оформи се идеята , че именно ХРАМЪТ е онова място, което е съхранило нас българите като народ. Там човек търси спасение и упование. Получава първото си кръщение във вярата . Защото какво е човекът без вяра и упование?

Разкажете малко повече за техниката, която сте използвали?

Техниката за мен е уникална, защото тя се изразява в рисуване с огън. Както в Евангелието Йоан Кръстител казва , че той кръщава с вода , но след него идва оня, който ще ни кръсти с огън, така за мен поне има нещо мистично в самото рисуване. Тук нямаш право на грешка, защото огнената следа не може да се скрие.

Предстоят ли Ви скоро изложби, работите ли по нови проекти?

Да замислила съм един проект, за който все още събирам впечатления . Идеята вече е оформена. Техниката отново ще е пирография. Изложбата най-вероятно ще е в рамките на STRAVAGANCA, но кога и къде ще се случи това, нека остане загадка.

Какво ще пожелаете на читателите ?

На първо място тривиалното. Нека всички да бъдат здрави. Да бъдем по-смирени и по-добри, защото злобата и завистта изяждат душата ни отвътре . Всички искаме децата ни да живеят в по- добър свят, но той започва с малките неща и от нас . Зависи от това какъв пример ще дадем ние големите , но за съжаление примерът, който даваме в последните години, никак не е положителен. Но нека все пак бъдем оптимисти и да заложим на доброто в хората.