Дядо Тодор от Българево празнува 93-ти имен ден

Тодор Ламбов Константинов, по известен като дядо Тодор, е най-възрастният мъж в село Българево – роден е през далечната 1926 година и днес е на 93 години. Носи името на вуйчо си, който е останал в Румъния. Споделя, че с него много си приличали.

Дядо Тодор е роден на 18-ти януари, но е записан на 25-ти, защото родителите му са спорили на кого да бъде кръстен, дали на дядо си Константин или на вуйчо си. В крайна сметка майка му надделява и си остава с хубавото гръцко име, което в превод на български означава Божи дар.


Още от ранна детска възраст остава сирак, майка му умира, когато той е едва на 4 години, а баща му, когато навършва 11. Отгледан е от родителите на майка си, които го разделят със сестра му. Едните баба и дядо взимат момичето в Добрич, а той остава при другите в Българево.


„Все един до друг бяха и до дълбока старост, все пред къщата си сядаха заедно”, споделят местните за него и съпругата му Виктория.
Виктория – съпругата на дядо Тодор почива преди няколко години. Тя е голямата му любов, въпреки, че отначало не е искал да се ожени за нея. Веднъж вуйчото на баба Виктория бил на гости, за да поприказва с дядото на Тодор, а всъщност той бил дошъл, за да ги сватоса. „На другия ден кака ми каза , че ще се сгодя. Аз не исках да се женя, но никой не ме и попита”, спомня си той. Оженили са се на 28 май 1944 година. Прекарали са 71 години заедно.

Дядо Тодор е самоук цигулар, започнал е да свири на 10-годишна възраст.
По негови спомени когато е бил малко момче, още по румънско време, се е опитвал да си направи цигулка сам, баба му го видяла и поръчала на неин познат да му купи музикален инструмент от Констанца. Така той се сдобива с първата си цигулка и започва да свири сам. „Когато си самоук много трудно се учи, но ако имаш амбиция, мерак и най-важното слух да запомниш мелодията се получава, споделя той. Най-често е свирил по седенки и сватби в село Българево, заедно със своя приятел акордеониста Атанас. Дядо Тодор казва, че когато се учиш да свириш на цигулка не трябва да спираш да се упражняваш.
„Не тренираш ли ден – ще усетиш, не тренираш ли 2 дена и съседите ще разберат”, казва той.
Друго любимо хоби на дядо Тодор е било да чете. Той казва, че помни всяка книга, която е прочел през живота си.

Първоначално дядо Тодор се е занимавал със земеделие, след което започва работа на първата сонда в с. Тюленово, 4 години работи заедно с руснаци, а след това 4 – сам. „Беше много трудно да работя с руснаците, защото не разбирах езика, но след една година започнахме да се разбираме и да си приказваме”, спомня си дядо Тодор. Той разказа, че когато са започнали работа е нямало бараки в които да спят и той, заедно със своите колеги са спели в един котел. „Влизахме в казана през малка дупка и спяхме на топло, след това се преместихме в с. Нанево”, разказва през смях дядото.

За дядо Тодор, макар, че е именик на Тодоровден, това било обикновен празник като всички други. „След 9 септември на Тодоровден хората идваха през нощта, който желае да ти честити идва през нощта, на масата нямаше нищо тлъсто, имаше само постно, защото винаги този ден е в първата седмица на постите, нямаше суджук, нямаше пастърма, но имаше много вино, ракия и сладки гевреци“, разказва дядо Тодор. Той с умиление си спомня за сладките под формата на кайсии –от едната страна жълти, а другата – червени.
Гостите на празника са идвали без покана.
„Който желае и му скимне идва без покана, може дори да не ти е приятел, но идва, а сега хората станаха съвсем други – не ги ли поканиш, не идват”, казва дядо Тодор. Той си спомня, че всяка година на Конския Великден в селото се е правила кушия.

В Българево е имало над 200 коне и не минавала година без да се организират конни състезания.
„Беше много интересно, но нямаше награди, единствената награда беше радостта на хората. Всеки, който се чувстваше, че има хубав кон се качваше и излизаше да демонстрира уменията си”, споделя 93-годишния мъж. Той си спомня, че на Тодоровден конете, които ще се състезават са минавали през попа да ги благослови. Всички ездитни животни са били украсени с ширити и китки.

Той не е участвал в някоя от кушиите , но пък е имал много коне и всички е обичал като свои деца. „Ние имахме 4 коня, после дойде един от Виница и искаше да купи единия, аз му показах и четирите и му казах да даде 74 хил. лв. за който си избере. Знаех, че ще избере най-хубавия и затова му казвах толкова висока цена”, каза шеговито дядо Тодор. „Този кон, който го взеха във Виница идваше с мен до магазина, винаги в джоба си носех бучка захар, а той се мъчеше да бръкне в джоба и да я вземе”, допълни той. Със сълзи на очи дядо Тодор сподели, че е пораснал сред конете, свикнал е с тях и ги обича много. За жалост в Българево вече не се провеждат кушии, а и той вече не е много добре с очите, за да ходи да ги гледа.


Все пак Тодор Константинов е щастливец – той има 2 дъщери, трима внуци и един правнук. Името му се пази в рода чрез внучката му Теодора. А рецептата му за дълголетие е съвсем простичка: работа.